Ин витро
Разбира се, най-популярният и успешен метод е IVF, известен повече като „Ин витро”. Ин витро е процес, при който яйцеклетките на жената биват оплождани извън тялото й, в специална среда, след което се връщат в матката. Важно е да се знае, че към процедурата ин витро може да бъдете насочени след консултация със специалист по репродуктивна медицина.
Ин витро процедурата включва хормонална стимулация на жената, за да бъде контролирана овулацията така че да се получи необходимото количество годни за оплождане яйцеклетки. Стимулацията се извършва по индивидуално изработени протоколи, в зависимост от състоянието на яйцеклетките на пациентката. След отделянето на яйцеклетката, тя се поставя в лабораторна среда заедно със сперматозоидите. След като оплождането бъде успешно, следва трансфер на оплодените яйцеклетки /зиготи/ обратно в тялото на жената, където да се развива плода.
Какво е ин витро?
Ин витро процедурата включва хормонална стимулация на жената, за да бъде контролирана овулацията така че да се получи необходимото количество годни за оплождане яйцеклетки. Стимулацията се извършва по индивидуално изработени протоколи, в зависимост от състоянието на яйцеклетките на пациентката. След отделянето на яйцеклетката, тя се поставя в лабораторна среда заедно със сперматозоидите. След като оплождането бъде успешно, следва трансфер на оплодените яйцеклетки /зиготи/ обратно в тялото на жената, където да се развива плода.
Кога се прилага?
Ин витро оплождането се прилага в случаите, когато има препятствия пред естествения процес на оплождане. Например, непроходимост на фалопиевите тръби, нарушена яйчникова функция или наличието на т.нар. „мъжки фактор”, т.е. недостатъчен брой сперматозоиди, когато имат намалена подвижност или има наличие на запушен семепровод, но сперматозоидите са здрави и подвижни. Трансферът на ембрионите се прилага тогава, когато ембриолозите преценят, че има достатъчен брой клетки и деленето им протича с нормални показатели. Обикновено в тялото на жената се връщат не повече от 2-3 ембриона, за да се намали до минимум риска от нежелана многоплодна бременност.
Ин витро на спонтанен /естествен/ цикъл
Ако специалистът прецени да премине към лечение чрез естествен IVF цикъл, това значи, че няма да се прилагат медикаменти за стимулация на овулацията до пункцията на фоликулите или тези медикаменти ще бъдат сведени до минимум в зависимост от конкрентия случай. Следва се естествения месечен цикъл на жената, като наблюдението се извършва още от втория ден на цикъл с изследване на хормони. Разчита се само на фоликула/фоликулите, които се образуват спонтанно и след това следва пункцията. Съществува риск от преждевременно спукване на фоликула или липса на яйцеклетка. Успеваемостта на метода е сравнително по-ниска от стимулирания цикъл. Методът се прилага обикновено при пациентки, при които използването на медикаменти за стимулация е противопоказно – напр. при жени с изчерпан яйчников резерв, при жени с ракови заболявания или други съпътстващи заболявания.
Болезнена ли е процедурата?
Не. Процедурите се извършват като се използват краткотрайни венозни анестезии. След събуждането жените не чувстват болка. Нямат и други неприятни усещания, като гадене и т.н. Още за това какво представлява IVF и различни ли са с нещо децата ин витро – във видеоматериала.
Стимулация
Успешната ин витро процедурата /IVF/ зависи в огромна степен от броя и качеството на събраните яйцеклетки от тялото на жената. Поради това стимулацията на яйчниците /контролирана овариална хипурстимулация/ цели добиването на повече и по-качествени яйцеклетки. Това става чрез използването на различни медикаменти. Стимуацията се извършва по определени схеми, наречени протоколи. Те могат да бъдат съответно къс и дълъг. Кой от двата протокола ще бъде избран става по преценка на лекаря и зависи от индивидуалните показатели на пациентката – състоянието на яйчниковия резерв, възрастта, съпътстващи заболявания, реакциите спрямо предишни стимулации, ако има такива и др. Късият протокол започва на втория-третия ден от цикъла на жената. Дългият протокол започва с инжектирането на медикамент, който потиска функцията на хипофизата /т.нар. блок инжекция/. Това става най-често на 20-21 ден от цикъла, т.е. в предходния месец преди стимулацията. Потискането трае между 10 дни и 2 седмици. Чрез изследване на хормона Е2 се установява дали функцията на яйчника е потисната. Потискането на функцията на яйчника се налага, за да се постигне по-равномерен растеж на фоликулите, по-голям брой и по-прецизно узряване. Когато това се случи, се пристъпва към същинската стимулация с хормони. Тъй като организмът на всяка отделна жена реагира различно на отделните медикаменти, лекарят определя нивата на стимулация за всеки случай индивидуално.
Пункция на фоликули
Пункцията е процедура, при която чрез водена от ултразвукова сонда игла се събират узрелите яйцеклетки то тялото на жената. Течността, в която се развиват фоликулите, се изтегля, след което биолозите откриват яйцеклетките, извършват промивка и поставят яйцеклетките в подходяща хранителна среда при температура от 37 градуса. Ако качеството на яйцеклетките е подходящо, те се поставят в среда, годна за оплождането им.
Какво трябва да знаете преди пункция?
Преди пункция трябва да осигурите изследвания за СПИН, Васерман, Хепатит В и С /валидни до 3 месеца преди процедурата – важи и за двамата партньори/, ПКК с коагулация /не по-късно от 6 дни преди пункцията/. Тъй като пункцията се извършва сутрин, в деня преди процедурата трябва да спрете приема на храна в 17:00ч. и на течности в 22:00ч. По време на процедурата пациентката е под упойка. Това е лека анестезия, чието действие трае между 15 и 30 минути, така че няма да усещате болки, нито щ имате неприятни усещания след приключването на действието на упойката. След приключването на процедурата оставате в медицинския център за няколко часа, за да бъдете под наблюдение. Когато се предвижда да бъде направен ембриотансфер, започва прием на медикаменти за лутеална поддръжка. Това е прогестеронов препарат, който спомага за подготовката на матката на жената за имплантацията на ембрионите. Най-често това са вагинални капсули, които се приемат по определена схема. По преценка на лекуващия лекар се назначава прием на фолиева киселина /лекарство, което съдържа хормона Естрадиол/, което може да бъде съчетавано при необходимост и с други медикаменти.
За мъжете
В момента, в който пункцията приключи и от лабораторията се потвърди, че има наличие на яйцеклетки, партньорът трябва да отдели семенна течност за оплождане в лабораторията. Другият вариант е да се използва предварително замразен семенен материал. Ако партньорът /съпругът/ отсъства в деня на пункзията и ембриотрансфера, е необходимо да бъде представено нотариално заверено пълномощно от мъжа за размразяването и използването на генетичния му материал. За оплождането може да се използва както семенна течност от партньора, така и донорски материал. В този случай решението се заявява писмено преди стартирането на процедурата, като двойката попълва необходимите документи.
Ембриотрансфер
Това е процедурата, която се извършва при връщането на оплодените развиващи се ембриони в маточната кухина на жената. Трансферът се извършва от два до пет дни след пункцията на фоликулите. Това е времето, необходимо за оплождането на яйцеклетката и развитието на ембриона. Преди ембриотрансфера не е необходима предварителна подготовка на организма, т.е. не се налага въздържане от хранене. Единственото условие е пикочният мехур да бъде пълен, затова е добре да се приемат течности /половин-един литър вода/ около час и половина преди манипулацията. Преди извършването на процедурата на жената се поставя мускулна инжекция с препарат, който има релаксиращо въздействие върху мускулатурата. Ембриотрансферът е заключителната фаза на процедурата по ин витро оплождане. От този момент нататък ембрионът се развива самостоятелно в тялото на жената.